Истинска
Умът ми заспа, а скоро го последваха и сетивата.
Загубиха се мъждукащите светлинки и цветовете спряха да играят.
Виках без глас изчезналата ми душа и отказвах да продължа без нея.
Взирах се в сянката ми, търсих дълбоко в мен, оглеждах се в околните и нищо не видях.
Уплаших се. Плаках, лутах се, но страхът растеше. Докато не обхвана всичко.
Исках ли да го преборя или предпочитах да не отварям очи пред него?
Исках ли това, към което се стремях или накрая всички трупани премълчани думи се стовариха пред мен и този път не приемаха отказа ми?
Исках ли…
Умът ми заспа, а скоро го последваха и сетивата. Исках просто да се събудя.
Blame me upon a rush of blood to the head.