Till it bleeds.
Понякога си представям, че тичам напълно сама в празна дълга сграда с колони в коринтски стил. Там със сигурност звучи тя.
А когато се изморя да тичам, ще седна на земята и ще дишам дълбоко, докато се успокоя. След това ще стана отново, отначало ще вървя бавно, а след това отново ще се затичам.
Някъде там със сигурност има рози и те със сигурност ме пробождат до кръв. Но как иначе ще знаеш, че си жив?
Коментари (5)
Това, розите, къде ще боцкат?
Докъдето стигнат…
пак знаеш, че си жив, но така се усеща по ясно
бтв, втората е невероятна
Мда…тичаш, тичаш, като първата песен, нещата са малко хаотични и дори прибързани, но ти продължаваш, набираш скорост, твърдо решена да стигнеш до Нещото. И в един момент падаш. Падаш, защото си се загледала твърде надалеч и не си видяла какво има точно пред теб, изморила си се или те е заболял крака. И когато паднеш, всъщност започваш да си спомняш какво точно искаше, защо го искаше и се завръщаш към теб самата и към красивите неща. Успокояваш се, изправяш се бавно на крака и тръгваш с бавна крачка, докато не набереш отново уверенеост и не се затичаш пак. Всичко е цикъл. Единственото условие да го разбереш е да можеш да ставаш всеки път и никога да не забравяш пътя към себе си, защото винаги ще има неща, които ще искат да те отклоняват и разсейват.
Има някои песни, които просто стигат до теб и са вярни за самото ти усещане. Тази определено е такава за мен.
Да – това е иронично, винаги когато паднеш се сещаш какво те кара да живееш… може би трябва да повървиш…