Хляб, лимони, орехи и вино
Нали знаете, че е много важно да имате някакъв начин за разтоварване – е, когато тичането, танцуването, книгите и смехът с приятели не помагат, е време да потърсите нов подход. При мен се оказа нещо сравнително неподозирано, а именно че влязох в кухнята за нещо повече от приготвяне на кафе.
Започвам скромно с правенето на хляб, за който е твърде вероятно вече да съм ви разказала. Началото се корени в пазаруването преди няколко дни в магазин, където имаше нечувани от мен видове брашна – от шипки, тиква, ориз, сусам и по-традиционните като овесено, ръжено, пшеничено. Последното се оказа мъничката искра, която ми е трябвала, за да ми стане интересно — да смесвам различни видове брашно и да си правя хляб е доста забавно и определено смятам да продължа с опитите. Освен това е вкусно. Отчасти може би защото аз съм го правила, но какво пък. Реших да използвам тиквеното брашно покрай Коледа за меденки без да имам ясна идея какво ще се получи, но поне на теория ми звучи приемливо. За останалите още умувам и чакам да ме осени музата или да прочета някъде нещо. Но всичко с времето си.
Да сте се заровили по цял ден в хоризонтали, наклони, числа, тръби и разни съоръжения е забавно и интересно, особено ако знаете какво правите, но почти със сигурност ще накара дясното полукълбо на мозъка ви да нададе глас, а лявото облекчено да си вземе почивка.
И така по описаното стечение на обстоятелствата и разни други случки ми се удаде възможността да осъществя една идея, която съм набелязала от много време. За целта ми трябваше широка ваза или буркан в случая, цветя и мъничко въображение. Тъй като цветята в случая са жълти хризантеми, реших да използвам лимони. Стори ми се постно и сложих като акцент орехи и морски камъчета.
Резултат е красива декорация и обект за снимане и забавление за сутринта, когато се появи слънцето.
Старият шкаф на терасата се оказа подходящ декор, а покрай него попаднах и на ютията на прабаба ми, на която винаги съм искала да измисля някакво приложение, защото е много красива. Вълнуващо е да държиш в ръцете си нещо, което е на поне век и което се е прехвърлило през няколко поколения жени в семейството.
Доволна съм, че успях да събера в едно малко парченце част от чара не есента, а тя от своя страна ми подари слънцето, което да покаже красивите цветове.
Предвид кое време на годината е нямаше как да пропусна звездата на тази седмица, а именно божолето, което пристигна в четвъртък.
Тази година то наистина е много хубаво, а танцът на лъчите на есенното слънце в младото червено вино е красивият подарък на късния ноември.
Most likely to be found
Most likely to be found dancing around the room in red black stockings, singing along to a song from the 90′s.
But that’s just me.
Perché tu mi piaci
Реших, че след като го постнах в почти всички социални мрежи, мога да го сложа и тук 
«Perché tu mi piaci» или „Защото ти ми харесваш“ е реализирано от трима младежи от Милано през 2010. Било е завършено за два дена „работа вкъщи“ и първоначалната му цел е била да покаже, че една реклама може да бъде такава и без да продава нещо и да има марка. Когато видето е било качено във Vimeo, е реализирало повече от 1.5 милиона гледания за седмица. По думите на създателите му, те не са направили нищо повече от това да пуснат линк от Facebook профилите си. Освен че видеото е било гледано по целия свят, то получава бронз от Cannes Lions 2011, сребро от Art Directors Club Italia 2011 и отново бронз от Young Lions Italia 2011.
Разбира се, идеята на създателите му е била при проявен интерес да бъде продадено на някоя рекламна агенция, която би била заинтересована. Последното неминуемо се е случило – техен клиент стават PosteItaliane или Италианските пощи, а клипчето получава свой другар в лицето на «Quello che mi piace» или „Това, което ми харесва“. В контекста на този клиент особено много ми харесва финалният надпис «Se lo scrivi dura», „Ако го напишеш, то остава“, което е прекрасна заигравка с латинската сентенция «Verba volant, scripta manent» – „Изреченото отлита, написаното остава“. При зараждането си въпросната сентенция е имала точно обратното значение на това, което разбираме днес – във времена, когато повечето хора са били неграмотни, разказаното е позволявало да се разнася от уста на уста, докато написаното е било твърде статично и неразбираемо. След реч на Титий, в която той подчертава, че е по-добре едно споразумение да съществува черно на бяло, поговорката получава съвременното си тълкуване.
Връщайки се отново в днешни дни, смятам, че хората винаги са се радвали на хартиените писма, а днес те са се превърнали в един по-особен жест, който показва различно отношение към получателя.
Адресът на кампанията е perchetumipiaci.it, където можете да посветите видеото на някого.
Perché tu mi piaci. from CRIC on Vimeo and on YouTube
Quello che mi piace from CRIC on Vimeo and on YouTube
Вкъщи
Събота късна сутрин е. Докато мажа филийката черен хляб с домашно сладко от малини, чаят ми е на минута от добавянето на мляко. Двамата ми племенника се гонят из краката ми и се карат за колело на някакъв самолет, докато единият не открие свирка и не застане пред мен да я надува. Когато вдигна поглед от книгата и му кажа, че това е достатъчно, той избухва в искрен смях и се чувства победител в неговата игра.
След малко започвам да работя, погледът ми е вперен в киното довечера, един от начините по които изключвам мозъка ми от външния свят. Това лято възобнових по-сериозните ми занимания с тичането и се чувствам все по-добре и по-добре. Подобрявам разстоянията ми и времената ми и усещането е все едно преоткрих стар приятел, с когото сме си били жизнено необходими, но сме се загубили поради каприз, а сега пътищата ни естествено се пресичат отново.
Есента е прекрасна, топла, слънчева, красива, пъстра. Вчера със закъснение си купих прекрасни сини велурени обувки, които смятам да разхождам неуморно. Движението е основна част от всичко. Не, то Е всичко.
Докато пиша всичко това двамата оттатък стаята започват нова игра. След малко вероятно ще се случи нещо и единият ще заплаче, почти сигурно по-малкият. Децата са като ускорен модел на нашия живот – смеят се, плачат, играят, падат, стават, забравят, запомнят, продължават и всичко това искрено и без капка страх. За разлика от нас, които сякаш прекарваме времето си в изграждане на все по-високи бариери и наблюдаваме кой ще ги прескочи. Все едно другите са състезателни коне.
Някои сутрини съдържат повече отговори, отколкото която и да е вечер може да зададе. Някои сутрини песента ми се извисява по-ясно и високо.
Топло е. Чувствам се вкъщи. Аз съм вкъщи. Вкъщи е в мен.
Сезони
Уча се да живея със сезоните. За добро или лошо, нека те бъдат моя компас сега.
Студът за пръв път не ме плаши – оставям го да прегърне душата ми, да стигне до най-вътрешните ѝ кътчета, защото това само я разпалва още. Като да допреш студен метал до отворена рана.
Вътрешно изгарям и постоянно се градя наново от прашинките пепел.
Вътрешно изгарям. Вътрешно изгорях. Сега не искам да ми носят вода. Искам да ти се усмихна насред ветровете.