Elida

Хляб, лимони, орехи и вино

Нали знаете, че е много важно да имате някакъв начин за разтоварване – е, когато тичането, танцуването, книгите и смехът с приятели не помагат, е време да потърсите нов подход. При мен се оказа нещо сравнително неподозирано, а именно че влязох в кухнята за нещо повече от приготвяне на кафе.

Започвам скромно с правенето на хляб, за който е твърде вероятно вече да съм ви разказала. Началото се корени в пазаруването преди няколко дни в магазин, където имаше нечувани от мен видове брашна – от шипки, тиква, ориз, сусам и по-традиционните като овесено, ръжено, пшеничено. Последното се оказа мъничката искра, която ми е трябвала, за да ми стане интересно — да смесвам различни видове брашно и да си правя хляб е доста забавно и определено смятам да продължа с опитите. Освен това е вкусно. Отчасти може би защото аз съм го правила, но какво пък. Реших да използвам тиквеното брашно покрай Коледа за меденки без да имам ясна идея какво ще се получи, но поне на теория ми звучи приемливо. За останалите още умувам и чакам да ме осени музата или да прочета някъде нещо. Но всичко с времето си.

Да сте се заровили по цял ден в хоризонтали, наклони, числа, тръби и разни съоръжения е забавно и интересно, особено ако знаете какво правите, но почти със сигурност ще накара дясното полукълбо на мозъка ви да нададе глас, а лявото облекчено да си вземе почивка.

И така по описаното стечение на обстоятелствата и разни други случки ми се удаде възможността да осъществя една идея, която съм набелязала от много време. За целта ми трябваше широка ваза или буркан в случая, цветя и мъничко въображение. Тъй като цветята в случая са жълти хризантеми, реших да използвам лимони. Стори ми се постно и сложих като акцент орехи и морски камъчета.

Резултат е красива декорация и обект за снимане и забавление за сутринта, когато се появи слънцето.

Старият шкаф на терасата се оказа подходящ декор, а покрай него попаднах и на ютията на прабаба ми, на която винаги съм искала да измисля някакво приложение, защото е много красива. Вълнуващо е да държиш в ръцете си нещо, което е на поне век и което се е прехвърлило през няколко поколения жени в семейството.

Доволна съм, че успях да събера в едно малко парченце част от чара не есента, а тя от своя страна ми подари слънцето, което да покаже красивите цветове.

Предвид кое време на годината е нямаше как да пропусна звездата на тази седмица, а именно божолето, което пристигна в четвъртък.

Тази година то наистина е много хубаво, а танцът на лъчите на есенното слънце в младото червено вино е красивият подарък на късния ноември.

19.11.2011
Публикувано в: Лични | 7 коментара