Elida

Знаеш ли/Взаимност

Знаеш ли как ухая на сълзи.

Знаеш ли как изглежда болката на лицето ми.

Знаеш ли как се променят походката ми и стойката ми, когато сърцето ми се свива и стомахът ми е напълно празен от дни.

Знаеш ли какъв цвят са очите ми, които крия зад тъмни очила, дори когато е облачно, след дни плачене.

Знаеш ли колко мисли прелитат през главата ми, когато задържа молива над листа или вперя поглед напред.

Лятото написах, че болката е като казан с черен катран, в който бъркам все по-надълбоко и който ме задушава. Не можех да спя дни наред и пишех. Не показах на никого какво съм написала, исках да потъна в болката и да забравя всичко. Караха ме да говоря, подаваха ми ръка, предлагаха ми любов, а аз гледах безучастно и плачех дори насън. Будех се и ме болеше, болеше ме и се будех.

Мълчах, или говорих, не помня.

Тогава катранът полепваше по мен, не ми даваше да дишам и ми пречеше да виждам. Спирал ли си да виждаш, защото те боли. Случвало ми се е от физическа и от душевна болка.

Сега той отново се стича. Този път ме дразни, влудява ме. Искам да крещя, готова съм да сваля кожата ми, за да го махна. Искам да се покажа такава, каквато съм, искам да изхвърля всичко от мен. Като отрова, която прониква все по-дълбоко в мен, но този път се боря. Да обичаш въпреки е трудно, още по-трудно е блъскането в стена, в която дори не можеш да различиш собствения си силует. Отново и отново. Може би никога не спираш, част от теб остава там, но ти си я дала доброволно; просто си се надявала, че ще поникнат крехки кокичета, а няма да стъпчат градината ти и да ти кажат, че тук такива неща не се правят.

Всъщност не искам да крещя, искам да говоря тихо, така че само той да ме чува и да знае какво нямам търпение да му кажа. Искам да се развивам до него, със него и заедно да знаем, че можем. И ще го намеря един ден, тогава нищо от преди няма да има значение, а тези редове ще останат да висят в безтегловност, където и им е мястото.

Искам да обичам и когато ме боли, да знам, че това просто ще ни отведе на следващия етап. Сега трябва да сложа край и да си припомня, че първото и основно звено е взаимността. Без нея болката просто чернее в теб, а цветът на органите ми е червен и те ще останат такива.

19.12.2011
Публикувано в: Лични | 3 коментара