Знаеш ли/Взаимност
Знаеш ли как ухая на сълзи.
Знаеш ли как изглежда болката на лицето ми.
Знаеш ли как се променят походката ми и стойката ми, когато сърцето ми се свива и стомахът ми е напълно празен от дни.
Знаеш ли какъв цвят са очите ми, които крия зад тъмни очила, дори когато е облачно, след дни плачене.
Знаеш ли колко мисли прелитат през главата ми, когато задържа молива над листа или вперя поглед напред.
Лятото написах, че болката е като казан с черен катран, в който бъркам все по-надълбоко и който ме задушава. Не можех да спя дни наред и пишех. Не показах на никого какво съм написала, исках да потъна в болката и да забравя всичко. Караха ме да говоря, подаваха ми ръка, предлагаха ми любов, а аз гледах безучастно и плачех дори насън. Будех се и ме болеше, болеше ме и се будех.
Мълчах, или говорих, не помня.
Тогава катранът полепваше по мен, не ми даваше да дишам и ми пречеше да виждам. Спирал ли си да виждаш, защото те боли. Случвало ми се е от физическа и от душевна болка.
Сега той отново се стича. Този път ме дразни, влудява ме. Искам да крещя, готова съм да сваля кожата ми, за да го махна. Искам да се покажа такава, каквато съм, искам да изхвърля всичко от мен. Като отрова, която прониква все по-дълбоко в мен, но този път се боря. Да обичаш въпреки е трудно, още по-трудно е блъскането в стена, в която дори не можеш да различиш собствения си силует. Отново и отново. Може би никога не спираш, част от теб остава там, но ти си я дала доброволно; просто си се надявала, че ще поникнат крехки кокичета, а няма да стъпчат градината ти и да ти кажат, че тук такива неща не се правят.
Всъщност не искам да крещя, искам да говоря тихо, така че само той да ме чува и да знае какво нямам търпение да му кажа. Искам да се развивам до него, със него и заедно да знаем, че можем. И ще го намеря един ден, тогава нищо от преди няма да има значение, а тези редове ще останат да висят в безтегловност, където и им е мястото.
Искам да обичам и когато ме боли, да знам, че това просто ще ни отведе на следващия етап. Сега трябва да сложа край и да си припомня, че първото и основно звено е взаимността. Без нея болката просто чернее в теб, а цветът на органите ми е червен и те ще останат такива.
Най-позитивните снимки през 2011
В края на годината всички са склонни да правят равносметки, обобщения, обещания и кой знае защо накрая да се озовават тъжни. Отделен въпрос че някои хора целогодишно са си тъжни и намусени.
Истината, както всички знаем, е, че нещата могат да бъдат различни и те са в наши ръце – можем да се усмихнем, да си припомним хубавите моменти и да се надяваме през следващата година те да бъдат още повече. Това е идеята, за която се заговори последните дни – нека съберем позитивните снимки от 2011г. и им отделим специално място в интернет.
Условията за снимките са само няколко и са прости, виж:
1. Да бъдат направени между 01.01.2011г. и 20.12.2011г.
2. Да бъдат с общочовешки позитивен характер.
3. Да бъдат ваши, да сте готови да ги споделите и да разкажете историята около кадъра.
И един бонус – да имате желание да подарите усмивка и топлота. Не защото е Коледа, Нова Година или нещо такова. А просто защото можем. Няма награди, няма конкуренция и няма нищо скрито – просто удоволствието да подаряваш неизмеримото, усмивката.
Можете да изпращате вашите снимки, въпроси и предложения на positiveness2011@gmail.com до 20.12.2011г., а няколко дни по-късно ще можеш да разгледаш и селекцията.
Разкажи нататък и нека съберем повече хора, защото колкото повече…ами толкова повече 
Хляб, лимони, орехи и вино
Нали знаете, че е много важно да имате някакъв начин за разтоварване – е, когато тичането, танцуването, книгите и смехът с приятели не помагат, е време да потърсите нов подход. При мен се оказа нещо сравнително неподозирано, а именно че влязох в кухнята за нещо повече от приготвяне на кафе.
Започвам скромно с правенето на хляб, за който е твърде вероятно вече да съм ви разказала. Началото се корени в пазаруването преди няколко дни в магазин, където имаше нечувани от мен видове брашна – от шипки, тиква, ориз, сусам и по-традиционните като овесено, ръжено, пшеничено. Последното се оказа мъничката искра, която ми е трябвала, за да ми стане интересно — да смесвам различни видове брашно и да си правя хляб е доста забавно и определено смятам да продължа с опитите. Освен това е вкусно. Отчасти може би защото аз съм го правила, но какво пък. Реших да използвам тиквеното брашно покрай Коледа за меденки без да имам ясна идея какво ще се получи, но поне на теория ми звучи приемливо. За останалите още умувам и чакам да ме осени музата или да прочета някъде нещо. Но всичко с времето си.
Да сте се заровили по цял ден в хоризонтали, наклони, числа, тръби и разни съоръжения е забавно и интересно, особено ако знаете какво правите, но почти със сигурност ще накара дясното полукълбо на мозъка ви да нададе глас, а лявото облекчено да си вземе почивка.
И така по описаното стечение на обстоятелствата и разни други случки ми се удаде възможността да осъществя една идея, която съм набелязала от много време. За целта ми трябваше широка ваза или буркан в случая, цветя и мъничко въображение. Тъй като цветята в случая са жълти хризантеми, реших да използвам лимони. Стори ми се постно и сложих като акцент орехи и морски камъчета.
Резултат е красива декорация и обект за снимане и забавление за сутринта, когато се появи слънцето.
Старият шкаф на терасата се оказа подходящ декор, а покрай него попаднах и на ютията на прабаба ми, на която винаги съм искала да измисля някакво приложение, защото е много красива. Вълнуващо е да държиш в ръцете си нещо, което е на поне век и което се е прехвърлило през няколко поколения жени в семейството.
Доволна съм, че успях да събера в едно малко парченце част от чара не есента, а тя от своя страна ми подари слънцето, което да покаже красивите цветове.
Предвид кое време на годината е нямаше как да пропусна звездата на тази седмица, а именно божолето, което пристигна в четвъртък.
Тази година то наистина е много хубаво, а танцът на лъчите на есенното слънце в младото червено вино е красивият подарък на късния ноември.
Most likely to be found
Most likely to be found dancing around the room in red black stockings, singing along to a song from the 90′s.
But that’s just me.
Perché tu mi piaci
Реших, че след като го постнах в почти всички социални мрежи, мога да го сложа и тук 
«Perché tu mi piaci» или „Защото ти ми харесваш“ е реализирано от трима младежи от Милано през 2010. Било е завършено за два дена „работа вкъщи“ и първоначалната му цел е била да покаже, че една реклама може да бъде такава и без да продава нещо и да има марка. Когато видето е било качено във Vimeo, е реализирало повече от 1.5 милиона гледания за седмица. По думите на създателите му, те не са направили нищо повече от това да пуснат линк от Facebook профилите си. Освен че видеото е било гледано по целия свят, то получава бронз от Cannes Lions 2011, сребро от Art Directors Club Italia 2011 и отново бронз от Young Lions Italia 2011.
Разбира се, идеята на създателите му е била при проявен интерес да бъде продадено на някоя рекламна агенция, която би била заинтересована. Последното неминуемо се е случило – техен клиент стават PosteItaliane или Италианските пощи, а клипчето получава свой другар в лицето на «Quello che mi piace» или „Това, което ми харесва“. В контекста на този клиент особено много ми харесва финалният надпис «Se lo scrivi dura», „Ако го напишеш, то остава“, което е прекрасна заигравка с латинската сентенция «Verba volant, scripta manent» – „Изреченото отлита, написаното остава“. При зараждането си въпросната сентенция е имала точно обратното значение на това, което разбираме днес – във времена, когато повечето хора са били неграмотни, разказаното е позволявало да се разнася от уста на уста, докато написаното е било твърде статично и неразбираемо. След реч на Титий, в която той подчертава, че е по-добре едно споразумение да съществува черно на бяло, поговорката получава съвременното си тълкуване.
Връщайки се отново в днешни дни, смятам, че хората винаги са се радвали на хартиените писма, а днес те са се превърнали в един по-особен жест, който показва различно отношение към получателя.
Адресът на кампанията е perchetumipiaci.it, където можете да посветите видеото на някого.
Perché tu mi piaci. from CRIC on Vimeo and on YouTube
Quello che mi piace from CRIC on Vimeo and on YouTube